Dianabol (Метандростенолон)
Един от най-ранните перорални анаболни стероиди — история, действие и рискове.
Накратко. Метандростенолонът (Dianabol) е един от най-ранните перорални анаболни андрогенни стероиди. Той е 17-алфа-алкилиран и може да ароматизира до естроген. Има значимо историческо място във фармакологията на спорта, но носи чернодробни, естрогенни и сърдечносъдови рискове. Статията е образователна и не съдържа указания за прием.
История и значение
Метандростенолонът е синтезиран в средата на XX век и става един от първите широко разпространени перорални анаболни стероиди. Историческото му значение е голямо, тъй като поставя началото на масовото навлизане на оралните андрогени.
Химичен клас и механизъм
Молекулата е производно на тестостерона с 17-алфа-алкилиране, което я прави активна при перорален прием. Действа чрез андрогенния рецептор. За разлика от DHT производните, метандростенолонът може да ароматизира до естрогенни метаболити, което го свързва с естрогенно медиирани реакции.
Профил на рисковете
Като орален 17-алфа-алкилиран стероид метандростенолонът натоварва черния дроб и може да повиши чернодробните показатели. Ароматизацията му се свързва със задържане на вода и риск от гинекомастия при предразположени хора. Характерни за групата са и неблагоприятните промени в липидния профил, повишеното кръвно налягане и потискането на естественото производство на тестостерон.
Ключово уточнение
Историческата известност на веществото не намалява рисковете му. Комбинацията от чернодробно натоварване, естрогенна активност и сърдечносъдови ефекти го прави далеч от „безопасен” при немедицинска употреба.